Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.53, ал.2 от З-на за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба от С. В. С. с [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], ап. ***, срещу извършено от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР изменение в кадастралния регистър за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] , чрез вписване на дублиращи права на В. Д. Т. и на наследниците на А. Н. С..

С жалбата се релевира незаконосъобразност на изменението в кадастралния регистър, поради извършването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че вписването на имената на А. Н. С. и на В. Д. Т. в КРНИ е неправилно и извършено в противоречие с изрично изброените хипотези за изменение в КРНИ, посочени в разпоредбите на чл. 52, чл. 53, чл. 53а и чл. 53б от ЗКИР.

Отправеното към съда искане е за отмяна на извършеното от Началника на СГКК – Варна изменение на КРНИ по отношение на ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощения адвокат П. В. с аргумента, че претендиращият собственост В. Д. Т. не притежава титул за собственост върху ПИ с [идентификатор] , поради което счита, че в случая не са налице предпоставките по чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКИР за изменение в КРНИ по отношение на ПИ с [идентификатор].

Ответникът – началникът на СГКК – Варна, в депозирано писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че извършеното изменение на КРНИ по отношение на ПИ с [идентификатор] е в изпълнение на закона и на влязлото в сила Решение № 7766/26.07.2024 г. по адм. дело № 2827/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Сочи, че на 18.11.2024 г. е извършено изменение на КРНИ за 41 броя имоти , състоящо се във вписване на дублиращи права, като по отношение на процесния имот е изпратено писмо с изх. № 24-35147/19.11.2024 г., с което жалбоподателката била информирана за вписването, но по преписката нямало доказателства писмото да е получено от нея. С оглед изложеното твърди, че органът е действал в условията на обвързана компетентност , като в съответствие с нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е вписал дублиращите права.

Заинтересованата страна В. Д. Т., в депозирана по делото молба-становище твърди, че вписването на жалбоподателката С. било нищожно и поради тази причина тя нямала правен интерес да обжалва неговото вписване. Изложени са подробни съображения, че вписването в КР на нейния праводател В. В. било нищожно поради това, че нищожно било вписването на предходния праводател С. Л., тъй като нищожна била заповедта, въз основа на която последният бил вписан като собственик. Оспорени са представените по делото и издадени на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповеди № Г-44/29.04.2021 г. и № Г-47/29.04.2021 г. на кмета на Район Аспарухово, с които е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на С. П. Л. - наследник на А. Н. С., по отношение на поземлени имоти с идентификационен № **** и идентификационен № **** , като моли съда да прогласи тяхната нищожност. В условия на евентуалност, ако се приеме жалбата за допустима, се отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на производството е извършеното чрез действие волеизявление на Началника на СГКК – Варна по изменение на КРНИ на влязлата в сила КККР на Район „*******“, [населено място], състоящо се във вписването като собственик с дублиращи права на В. Д. Т. за ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район ******, с.о. „*******“.

Административното производство е започнало по молба вх. № 07-34777/24.11.2023 г. до СГКК – Варна от В. Д. Т., към която са приложени Договор за продажба на наследствени права на основание чл. 212 от ЗЗД от 28.01.1994 г., вписан на 08.09.1994 г., том ІІ, вх. рег. 419, както и нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер] том ** дело № *** вх. рег. ***** от ***** година. Със заявлението си В. Д. Т. е отправил искане за вписването му в кадастралния регистър за [ПИ] въз основа на договора за продажба на наследствени права.

С Договор от 28.01.1994 г. за продажба на наследствени права на основание чл. 212 от ЗЗД , вписан в Служба по вписванията – Варна на 09.02.1994 г. , М. А. Н. продава на В. Д. Т. една четвърт идеална част от цялото наследство на покойния си баща А. Н. С. за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

От Началника на СГКК – Варна е изпратено уведомление с изх. № 24-37265/29.11.2023 г. до А. Е. А. и В. Д. Т., с което на основание чл. 32 от АПК ги уведомява за свързване на производствата по заявления вх. № 07-34777/24.11.2023 г. и вх. № 07-33451/14.11.2023 г., подадени от В. Т. с подадените от А. А. заявления с вх. № 05-12863/07.11.2023 г. и вх. № 05-13278/15.11.2023 год. В уведомлението е посочено, че е налице висящо съдебно производство по гр. дело № 20233110102792/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, образувано по молба за отмяна по чл. 237 и сл. от АПК, което е индиция за спор за материално право по заявеното от В. Т. искане за вписване в КРНИ на ид. част по договор за продажба на наследствени права. Писмото съдържа уведомление за извършена промяна на КРНИ, състоящо се във вписване на основание чл.53, ал.2 и чл. 53а от ЗКИР на А. Е. А. като съсобственик с дублиращи права по отношение на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в с.о. „******“ и изричен отказ за вписването на договор за продажба на наследствени права по заявление вх. № 07-34777/24.11.2023 г., поради непредставяне на доказателства за приключено административно производство по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Срещу така обективирания в писмо изх. № 24-37265/29.11.2023 г. отказ, В. Д. Т. подава жалба, по която е образувано адм. дело № 2827/2023 г. по описа на Административен съд – Варна.

С постановеното по адм. дело № 2827/2023 г. Решение № 7766/26.07.2024 г. на Административен съд – Варна отказът е отменен в частта му , с която е отказано вписването на договора за продажба на наследствени права, като преписката по заявлението е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на В. Д. Т. с вх. № 07-34777/24.11.2023 г. с изрично дадени указания за отстраняване на недостатъците в заявлението и в приложените към него документи по реда на чл. 19 ал. 2 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта. За да постанови този резултат , съдът е приел, че : оспореният отказ е постановен при неизяснена фактическа обстановка; при съществени нарушения на административнопроизводствените правила; при нарушение на материалния закон, като от заявителя не са представени доказателства за наличието на недвижими имоти в наследствената маса към момента на сключване на договора по чл. 212 от ЗЗД , не са представени и документи удостоверяващи индивидуализацията на недвижимите имоти, включително чрез посочване на местоположението им и техните граници. Посочено е още , че без да изиска отстраняване на нередовностите по заявлението, административния орган е постановил изричен отказ, в чиято оспорвана част единствено е посочено, че не са представени доказателства за приключило административно производство по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но без да са посочени кадастралните идентификатори за които е постановен отказът и без да са представени доказателства, че имотите попадат в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В изпълнение на съдебното решение, с писмо изх. № 20-36993/01.10.2024 г. на Началника на СГКК – Варна до В. Д. Т. е поискано на основание чл. 30 ал. 2 от АПК и във вр. с чл. 19 ал. 2 от Наредба № РД-02-20-4-11.10.2016 г. заявителят да отстрани нередовностите по заявлението , като представи документ удостоверяващ индивидуализацията на недвижимите имоти, включени в наследствена маса към момента на сключването на договора по чл. 212 от ЗЗД. Съобщението е получено лично от Т. на 03.10.2024 година.

С молба вх. № 07-32708/12.11.2024 г., В. Т. представя извадка от кадастрален регистър индивидуализираща 41 броя недвижими имоти, като моли да бъде вписан в кадастралния регистър за всичките тези 41 броя имоти, включващи и процесния ПИ с [идентификатор] .

С Писмо № 24-35147/19.11.2024 г. , на основание чл. 61 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 53, ал. 2 и чл. 53а, т. 1 от ЗКИР и постъпилото в СГКК – Варна влязло в законна сила Решение № 7766/26.07.2024 г. по адм. дело № 2827/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, началникът на СГКК – Варна уведомява жалбоподателката С. , че е изменен кадастралният регистър, като е вписан в регистрите на собствениците В. Д. Т. с дублиращи права за ид. част от 41 броя имоти, сред които и процесния [ПИ]. По делото няма данни писмото да е получено от С. В. С..

От заинтересованата страна по делото В. Д. Т. е представена Заповед № Г-ПР-47/29.04.2021 г. /л. 36 от делото/, с която кметът на Район „Аспарухово“ е възстановил правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на С. П. Л. / наследник на А. Н. С./ по отношение на ПИ , представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия местност „******“, селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с местно значение , землище [жк], с идентификационен № ****, кадастрален район ***** по ПНИ на местност „*****“.

С Нотариален акт за замяна на недвижим [имот номер] от **** г., том *, рег. № *, дело № * г. /л. 38-41 от делото/, С. П. Л. продава на В. С. В. два поземлени имота, като единият от тях е ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.о. „*****“, на територията на [населено място], Район „*****“, с площ от 584 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с адрес : [населено място], Район „****“, с.о. „*****“, номер по предходен план : ***** , с предишен идентификатор: ******, при граници : поземлени имоти с идентификатори **********, ******** и ********, ведно с всички подобрения, приращения, трайни насаждения. Към нотариалния акт е приложена скица на поземлен [имот номер]-473329/10.05.2024 г. , в която като собственици по данни от КРНИ са посочени А. Н. С. и С. П. Л..

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от * г., том *, рег. № * , дело № * г. /л. 4-5 от делото/, В. С. В. продава на С. В. С. ПИ с [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.о. „******“, на територията на [населено място], Район „*******“, с площ от 584 кв.м., с предназначение на територията – урбанизирана , с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с адрес : [населено място], Район „******“, с.о. „******“, номер по предходен план : ******** , с предишен идентификатор : ******* , при граници : поземлени имоти с идентификатори ******** , ********* и *******, ведно с всички подобрения, приращения, трайни насаждения и права, за цена в размер на 18 000 лева.

От заинтересованата страна са представени : Акт за недвижим имот за държавен б.с. на Акц. д-во „Галата“ – Варна /л. 43-44 от делото/ ; Заповед № В-08-00-0165А/10.05.1995 г. , с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни имоти имотът находящ се в [населено място], представляващ земеделско стопанство от 2169 дка, ведно с изградените двуетажна вила с гараж , казино-салон, едноетажна хижа, паянтова постройка – краварник, одържавен с акт № 131/13.10.1949 г. /л. 45 от делото/ ; писмо от Министерство на финансите /л. 46 от делото/, с което кметът на община Варна е уведомен кои са наследниците на А. Н. , във връзка с изпълнение на Заповед № В-08-00-0165А/10.05.1995 година. Представено е Решение от 08.06.2015 г. на Районен съд – Варна /л. 49-52 от делото/, с което е отменена Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ – м. „*****“, землище [жк], община Варна, в частта й по отношение на вписването на новообразуван [имот номер] като собственост на неидентифициран собственик в регистъра към плана. Представено е и решение от 2016 г. на Административен съд – Варна, постановено по касационно административно дело № 2991/2015 г. /л. 53-56 от делото/, с което решението на Районен съд – Варна е оставено в сила.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, по която е дадено заключение /л. 74-76 от делото/ , че според данните от кадастралните планове към 28.01.1994 г. , не е съществувал имот с граници и площ каквито са тези на имот с [идентификатор] по КККР. За първи път имот с граници и площ, идентични с тези на [ПИ] е отразен в ПНИ на м. „******“, землище *****, общ. Варна, като същият е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна. Вещото лице инж. Й. К. посочва , че [рег. номер] ПНИ е интегриран в КККР със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на Началника на СГКК – Варна , като същият е с граници : [ПИ], ******* и ******* и площ от 584 кв.м и е бил записан в собственост на А. Н. С. въз основа на Решение на ПК № 879/08.05.2002 г., издадено от : „НЯМА ДАННИ“. От експерта е констатирано, че преди атакуваното с процесната жалба изменение на КРНИ, като собственици на имота са били записани А. Н. С. и В. С. В., които данни са извлечени от скица № 15-750464/23.07.2024 година.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице инж. К. уточнява , че [имот номер] по ПНИ е напълно идентичен с ПИ с [идентификатор] по КККР. Пояснява, че в регистъра по ПНИ имотът е бил записан на наследниците на А. Н. С., като по идентичен начин е записан и в КР. Експертът посочва , че при извършване на експертизата не е установена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ , която да е издадена в полза на В. Д. Т.. Заявява, че цитираната в заключението скица № 15-750464/23.07.2024 г. му е предоставена от СГКК – Варна.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, при наличие на интерес от съдебно оспорване, като в случая срокът по чл.149, ал.1 от АПК следва да се счита за спазен, тъй като ответникът сам признава, че оспореното изменение на КР не е било съобщавано на жалбоподателката С..

Право на оспорване на извършените действия по изменение на КРНИ на Началника на СГКК – Варна имат „заинтересованите лица“ по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР – това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. С. В. С. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от * г., том *, рег. № *, дело № * г., въз основа на който е вписана с извършеното изменение на КР като собственик на процесния имот, видно от скица № 15-1352504/16.08.2025 год., именно което обуславя съществуването за нея на правен интерес от съдебно оспорване на така извършеното изменение.

При разглеждане по същество на процесуално допустимата по тези съображения жалба , съдът намира същата за основателна, предвид следното:

Процесният акт е постановен в процедура по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР /въз основа на влязло в сила съдебно решение/, без издаване на изрична заповед за изменението, т.е. с изразено чрез действие волеизявление на административния орган по чл. 21, ал. 1 от АПК , което притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. По аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗКИР и доколкото процесният имот се намира в [населено място], изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на Началника на СГКК – Варна, поради което оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен адм. орган в кръга на неговите правомощия.

Поради извършване на процесното изменение на КРНИ без издаване на нарочна писмена заповед , то регламентираните в разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК общи изисквания за форма на индивидуалните административни актове са неприложими в разглеждания случай. В този смисъл, фактическите и правните основания за действията на административния орган се съдържат в документите предхождащи извършеното изменение.

Изменение на КК и на КР /без изрична заповед/ е въведено от законодателя след изменението на ЗКИР (ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.), но само в изрично уредените хипотези на чл. 52, чл. 53, чл. 53а, чл. 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Разпоредбата на чл. 53а от ЗКИР допуска изменението чрез действие на КР при наличието на съответните законови предпоставки , като от наличните по делото доказателства се установява, че в случая адм. орган приема като основание за изменението това по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР.

В разглеждания казус, установените по делото данни сочат на отсъствието на предпоставките по чл. 53а, т.1 от ЗКИР за изменение на кадастралния регистър , която разпоредба допуска извършването на изменение при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза е приложима единствено в случаите , в които със съдебното решение са признати със силата на присъдено нещо права в полза на лицето претендиращо изменение на КР. В случая не е налице влязло в сила съдебно решение от този вид. С Решение № 7766/26.07.2024 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2827/2023 г., чието изпълнение административният орган твърди, че е осигурил с извършеното изменение на КККР, не е разрешаван такъв спор за материално право. С този съдебен акт е отменен отказът за вписване на права по договор за продажба на наследствени права и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадената от В. Д. Т. молба, като са дадени изрични указания за отстраняване на нередовностите , които са свързани с попълването на административната преписка с относими и необходими доказателства за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Противно на твърденията на ответника, в отменителното решение на Административен съд – Варна липсва диспозитив задължаващ Началника на СГКК – Варна да извърши поисканата от В. Д. Т. промяна в КРНИ, а освен това постановеният по адм. дело № 2827/2023 г. по описа на Административен съд – Варна съдебен акт по никакъв начин не обвързва С. С., тъй като тя не е била страна в това съдебното производство.

Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на документи удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост , съответно на друго вещно право за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Условията за изменение на КР на това основание са разписани в посочената разпоредба кумулативно – за един и същи имот да се представят от различни лица документи удостоверяващи техни вещни права в пълен обем, т.е. да не се спори по границите и площта на вече нанесеният в кадастралната карта имот, а случаят да касае само отразените в кадастралния регистър данни. При едни такива обстоятелства, административният орган дължи извършването на преценка на представените към искането за вписване доказателства – удостоверяват ли те от външна страна наличие на реални права върху конкретния недвижим имот, които се конкурират с вещните права на вече вписаният собственик. В случая, именно правилността на тази преценка е от значение за материалната законосъобразност на извършеното изменение на КР.

Доказателствената тежест за установяване съществуването на конкурентни права е за заявителят в административното производство В. Д. Т., явяващ се заинтересована страна в настоящия съдебен процес, на когото са дадени указания в тази насока в проведеното първо по делото съдебно заседание, но въпреки това същият не представя титул за собственост или за ограничено вещно право върху ПИ с [идентификатор]. В изпълнение на дадените с Решение № 7766/26.07.2024 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2827/2023 г. задължителни указания, административният орган с писмо изх. № 20-36993-01.10.2024 г. е уведомил заинтересованото лице В. Д. Т. за необходимостта от представянето на документ, удостоверяващ индивидуализацията на недвижимите имоти включени в наследствената маса към момента на сключване на договора за продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД. В тази връзка, от Т. е представена единствено извадка от кадастрален регистър индивидуализираща 41 броя недвижими имоти, за които в графа „данни за собственост“ е вписан А. Н. С.. Извадката от КР не представлява титул за собственост удостоверяващ права върху имота, доколкото според ЗКИР, кадастърът не притежава правопораждащо, а има единствено декларативно действие, т.е. вписаните данни създават оборима презумпция за вярност. Ето защо не може да се приеме, че В. Т. се легитимира като собственик или носител на друго ограничено вещно право върху процесния ПИ с [идентификатор].

Както бе посочено , въпреки дадените с разпореждане [номер]/16.09.2025 г. и с протоколно определение от проведеното на 04.11.2025 г. указания на ответника и на заинтересованата страна, от тяхна страна не са представени доказателства установяващи идентичност на претендираните от В. Д. Т. права с тези по отношение на нанесеният в одобрената КК ПИ с [идентификатор]. По делото не са налице нито нотариален акт за собственост или за друго вещно право върху имота, нито издадена в полза на В. Д. Т. заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху процесния имот. Последното обстоятелство е потвърдено и от вещото лице инж. К. при изслушване на заключението по СТЕ в открито съдебно заседание. Нещо повече, по делото е представена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Заповед № Г-ПР-47/29.04.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“), с която имотът е възстановен на наследника на А. Н. С. – С. П. Л., който е праводател на праводателката на жалбоподателката – В. В.. Претенцията на Т. за обявяване нищожност на тази заповед и на основаните на нея сделки е неоснователна , доколкото в съдебния административен процес не е допустим инцидентния съдебен контрол върху друг ИАА – следвало е Т. да разреши по гражданско-правен ред със силата на присъдено нещо спора си със Л., каквито данни няма по делото.

В случая заинтересованата страна Т. твърди, че черпи своите права от Договор от 28.01.1994 г. за продажба на наследствени права на основание чл. 212 от ЗЗД , съгласно който М. А. Н. продава на В. Д. Т. една четвърт идеална част от цялото наследство на покойния си баща А. Н. С.. Въпреки дадените указания за идентифициране на имотите, за които Т. твърди, че са включени в наследството придобито с посочения договор, такава идентификация не е направена. Липсват каквито и да е доказателства за това, че представената в хода на административното производство извадка от КРНИ установява идентичност с някаква част от наследството, придобито по силата на договора от 28.01.1994 година. По аргумент от чл. 212 от ЗЗД , с прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник, нито пък това качество се придобива от купувача на наследството, поради което правата на купувача обхващат само онази част от наследството, която е била предмет на договора за продажба и в която в случая няма как да се е намирал подлежащия на реституция по реда на ПНИ процесен земеделски имот, тъй като към този момент тази двуфазна процедура не е била приключена – правото на собственост се възстановява едва със заповедта по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. От това следва, че купувачът на наследство по договор по чл. 212 от ЗЗД не е материално легитимиран като правоимащо лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, именно което обяснява и липсата на издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на В. Т..

С нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР се регламентира единствено възможността за вписване в КР на лица, които удостоверяват, че са носители на право на собственост, респективно на други вещни права, противопоставими на вписаните вече в КР права на собственост. Тези права следва да касаят същият имот с неговите отразени в КК граници и характеристики. В настоящия казус, от заключението по изслушаната и приета без оспорване от страните по делото СТЕ / което се кредитира изцяло от съдебния състав като компетентно, обективно изготвено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото/, се установява, че към 28.01.1994 г. за процесната територия е действал кадастрален план от 1979 г., актуализиран през 1989 г. и 1995 г., съгласно който не е съществувал имот с граници и площ каквито са тези на имот с [идентификатор] по КККР. Според експертното заключение , имот с граници и площ идентични с тези на [ПИ] е отразен за първи път в ПНИ на м. „*****“, землище *****, общ. Варна, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна. Поради изложеното, дори и да се приеме, че с договора за продажба на наследствени права от 28.01.1994 г. В. Т. придобива и земеделски имоти възстановими по реда на ЗСПЗЗ, то в никакъв случай този документ не удостоверява придобиването на собственост върху имот , чийто граници и площ са идентични с нанесения в кадастралната карта [ПИ].

По тези съображения , налага се извода за липса на предпоставките по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР и по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за изменение на кадастралния регистър по отношение на ПИ с [идентификатор] , поради което оспореният индивидуален административен акт представляващ изразено чрез действие волеизявление на административния орган по чл. 21, ал. 1 от АПК, страда от порока за материална незаконосъобразност и следва да бъде отменен на основание чл. 146, т.4 от АПК.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1710 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото, 500 лева заплатен депозит за вещо лице и 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед фактическа и правна сложност, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /подаване на жалба и осъществяване на процесуално представителство в проведените по делото открити съдебни заседания, в които са изложени съображения, споделени от съда при постановяване на настоящото решение/, поради което това възражение на ответника е неоснователно.

 

Предвид изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ извършеното от Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна по реда на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър изменение в кадастралния регистър за ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], чрез вписване на дублиращи права на В. Д. Т. и на наследниците на А. Н. С..

 

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър – София да заплати на С. В. С. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [жк], [адрес], ап. *** сумата от 1710 /хиляда седемстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.