Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на Т. П. У. от гр. Варна срещу извършена промяна на КРНИ, на осн. чл.53, ал.2 от ЗКИР, относно ПИ с идентификатор 10135.4510.614, състояща се във вписване на В. Г. В. и Т. П. У. с дублиращи се права, за което страните са уведомени с писмо изх.№ 24-28035/17.09.24 година.

Жалбоподателят твърди, че е единственият собственик на процесния имот като иска заличаване на вписването на В. Г. В.. Излага твърдения, че с решение Окръжен съд – Варна се е произнесъл по отношение на [НА], том IX, рег. № 5966/01.12.1943г. и е счел, че описаният в НА и процесният имот не са идентични. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Твърди, че с допълнително заявление е уточнил, че имота в [НА], рег.№ 5966/01.02.43г. не е идентичен с ПИ № 10135.4510.614 и е пожелал да бъде вписан като законен собственик на имота, както и да му бъде издадена скица.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания административен акт.

Ответникът – Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, не се явява в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извършил изменение на КРНИ. Изложени са съображения, че е налице спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна – А. К. Т., уведомен чрез Е. Д. – настойник, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – М. К. Т., не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.Н., която оспорва жалбата. Счита, че е налице спор за материално право, тъй като има дублиране на конкурентни права за един и същ имот – ПИ с идентификатор 10135.4510.614. Твърди, че има проект за изменение на кадастралния регистър за процесния имот от 2021г. и правилно същия е нанесен в КР.

Заинтересованата страна – Е. П. Д., не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 10135.4510.614, съгласно НА за покупко-продажба № 136, том I, рег. № 3873, дело № 123/2024 от 30.08.2024 година /л. 19-21 от преписката/. В документа за собственост поземленият имот е с идентификатор 10135.4510.614, находящ се в гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, с площ от 2490 кв.м.

Заинтересованите страни А. К. Т., М. К. Т. и Е. П. Д. се легитимират като наследници на В. Г. В., видно от удостоверение за наследници изх. № 102/12.05.2021 година /л. 10-11 от преписката/.

Производството пред административния орган е инициирано по заявление с вх. № 01-448138-15.08.2024 г. /л. 41 от преписката/ от П. В. П., с което е поискано издаване на скица на поземления имот и нанасяне на настъпили промени в КР по отношение на ПИ 10135.4510.614. Към заявлението е приложено Решение № 797/11.07.2024 г., постановено по гр. дело № 2253/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което съдът е приел за установено, че на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК П. П. е собственик на ПИ с идентификатор 10135.4510.614, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“ с площ 2490 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори №№ 10135.4510.1088, 10135.4510.1098, 10135.4510.899 и 10135.4510.444. В мотивите на решението е коментирано, че съгласно СТЕ този имот не е идентичен с имот, обективиран в [НА], том IX, рег.№5966, дело № 1819/ 1943г., записан на името на В. Г. В..

Във връзка с депозираното заявление от Началника на СГКК – Варна е издадено писмо изх. № 24-26323-27.08.2024 г. /л. 28 от преписката/, с което П. П. е уведомен, че със заявлението не е представен годен за регистриране в КРНИ титул за собственост на имота / нотариален акт/, с оглед на което му е предоставен срок за отстраняване на нередовности.

На 04.09.2024г. е подадено заявление от Т. У. с вх. № 05-10374-04.09.2024 г. /л.27 от преписката/, в което е посочено, че прилагат: 1/ Констативен [нотариален акт], том I, рег. № 3844, дело № 120/2024г., с който П. П. и Г. П. са признати за собственици на ПИ 10135.4510.614 с площ 2490 кв.м и 2/ НА за покупко-продажба № 136, том I, рег.№ 3873, дело № 123/2024г. , с който У. е придобил процесният имот от П. П. и Г. П..

В заявлението жалбоподателят е посочил, че видно от влязлото в сила решение на ОС-Варна се установява, че процесния ПИ и този, описан в [НА] от 01.12.1943г. не са идентични. В заключение е поискано жалбоподателят да бъде вписан като собственик на ПИ № 10135.4510.614 и да му бъде издадена скица с коректно вписан собственик.

Във връзка с депозираното заявление административният орган е изпратил съобщение до заинтересованите страни, с което ги е уведомил, че е извършена промяна на КРНИ по заявление № 01-448138/15.08.2024г. от П. П., състоящо се във вписване на Т. П. У. като собственик с дублирани права заедно с В. Г. В. в поземлен имот с идентификатор 10135.4510.614, находящ се в гр. Варна, район „Вл. Варненчик“, съгласно представен констативен [НА]/30.08.2024 година. Видно от отбелязването върху съобщението, същото е получено от упълномощен представител на У. на 19.09.2024 година.

По преписката са приложени Решение № 470 от 02.02.1998 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Г. В. на овощна градина от 0.786 дка и Решение № 199/12.05.2008 г., с което е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на В. Г. В., а именно имот № 111015 с площ 1.142 дка и имот № 111016 с площ 0,328 дка.

По делото е приет проект за изменение от 2021г. на КР за ПИ 10135.4510.614, по КК и КР на гр.Варна , район „Вл.Варненчик“ с възложител наследниците на В. Г. В., изготвен от инж. Я. Д.. В обяснителната записка към проекта е записано, че изменението е на осн. чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР- непълнота- липсващи данни за собственик и акт за собственост. Представен е [НА] от 01.12.1943г. за покупка за лозе в местността „Франга дере“. Посочено е, че местността се намира в землището на ж.к.“Вл.Варненчик“, Западна промишлена зона, в близост до бивша консервна фабрика „Янко Костов“. Твърди се, че имотът е УПИ XVII-320 в квартал 32. Приложена е скица № 15-1086473-06.10.21г.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок (уведомлението е връчено на 19.09.24г., а жалбата е подадена на 02.10.24г.) от надлежна страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Изменението е извършено при условията на чл. 53а от ЗКИР без издаване на нарочна заповед, т.е. с извършеното действие по изменение в случая на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност /вж. Решение № 12144/10.11.2016г. по адм. д. № 3403/2016г., Решение № 7834/28.06.2016г. по адм. д. № 1450/2016г., Решение № 6434/31.05.2016г. по адм. д. № 11440/2015г., всички на II отд. на ВАС/. Поради предвидената в закона възможност измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед, общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК са неприложими. Липсата на законово изискване за писмена форма на изменението, фактическите и правни основания за действията на органа се съдържат в документите към административната преписка, като наличието или липсата на основанията по чл. 53а от ЗКИР е въпрос по съществото на спора.

Изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК - Варна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, т.е. същото е извършено от материално и териториално компетентен орган.

Административното производство е започнало с подаване на молба от пълномощника на жалбоподателя до началника на СГКК - Варна, придружена от документи за собственост на имота. Органът обаче не е спазил общото правило по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите страни за образуваното производство, съответно не е дал възможност на същите да депозират своите възражения. До заинтересованите лица е изпратено единствено уведомление /л. 8 от преписката/ за реализираното изменение, т.е. за крайния административен акт. С оглед на което административният орган е препятствал възможността на заинтересованите лица да участват в провелото се административно производство. По този начин Началникът на СГКК – Варна допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорените действия.

Разпоредбата на чл. 53а от ЗКИР допуска изменение чрез действие както на КК, така и на КР, при наличието на съответни предпоставки за това, които обаче са различни в хипотезата на изменение на КК и тази на изменение на КР. При изменението на КК по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР следва да е налице обвързване на лицата, легитимиращи се като собственици на засегнатите имоти, и влязло в сила съдебно решение за разрешаване на спор за собственост между тях. Това е така по аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, постановяващ че непълнота и грешка в КК по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, в случаите, в които е свързана със спор за материално право, се отстранява след разрешаването му по съдебен ред. В последното изречение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е предвидено, че влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1, т.е. само в случаите на разрешен спор за собственост със сила на присъдено нещо по отношение на лицата, собственици на засегнатите имоти, е допустимо изменение на кадастралната карта на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР без издаване на заповед. Следва да се посочи, че това е така и тъй като по отношение на изменението на КК в хипотезата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР законодателят не е предвидил разпоредба като тази по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която касае само изменение на кадастралния регистър /не и изменение на кадастралната карта/ и допуска вписване в кадастралния регистър на всички лица, легитимиращи се с документи за собственост, т.е. при наличие на конкуриращи се титули за собственост, преди да е разрешен спорът за собственост.

В процесния случай ответната страна е приела, че административното производство следва да се проведе на основание по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, но настоящият състав на съда счита, че не са били налице предпоставките за изменение на КР на това основание. Съгласно цитираната разпоредба в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица, удостоверяващи с документи дублиране на тяхното право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същи имот, т.е. изисква се дублирането да е за идентични имоти като площ и граници /в този смисъл е и константната практика на ВАС – Решение № 11929/23.11.2021 г. по адм. д. № 5429/2021 г. на ВАС, ІІ отд., Решение № 491 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5431/2021 г., II отд. и др./. В случая това условие не е налице, тъй като по делото се доказа, че имотът на В. Г. В. (съответно неговите наследници- заинтересовани страни в настоящия процес) съгласно [НА], том IX, рег. № 5966, дело № 1819/1943 г. не е идентичен с имота, описан в [НА], том I, рег. № 3873, дело № 123/2024 г., собственост на Т. П. У.. Напротив, както от представеното по делото Решение № 797/11.07.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. дело № 2253/2023г., се установява, че процесният имот и този, собственост на В. Г. В., не са идентични. Окръжен съд – Варна в мотивите на решението си е изследвал съдържанието на [НА]/1943 г. и е приел, че В. В. е придобил лозе в землището на гр. Варна, местност Франга дере с площ от 4 дка, като позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е извел извод, че този имот не е идентичен на ПИ с идентификатор 10135.4510.614, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“ с площ 2490 кв.м. Освен разминаването в квадратурата на имотите е налице разминаване и в тяхното местоположение предвид факта, че процесният имот се намира в р-н „Владислав Варненчик“, а имотът, собственост на наследниците на В. В. – в р-н „Приморски“.

Същите факти установява и приетата по настоящото дело СТЕ, изготвена от в.л. арх. Б. К., който заявява и в с.з. , че категорично между ПИ с идентификатор 10135.4510.614, находящ се в гр. Варна, район „Владислав Варненчик“ с площ 2490 кв.м., собственост на жалбоподателя и имотът на заинтересованите страни, които са наследници на В. Г. В., починал през 1971г., находящ се на "Франга дере", няма идентичност по местоположение и квадратура.

На следващо място, на осн. чл. 155 ГПК вр. чл.144 АПК, видно от гугъл карта на гр.Варна, публикувана в интернет и общодостъпна за страните по делото, Западна промишлена зона и местност „Франга дере“ се намират на съвсем различни местоположения:

https://www.google.com/maps/place/Franga+Dere,+Varna/@43.2352577,27.8979324,15z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x40a454f7b76a15c9:0x2cbb5fb41478f398!8m2!3d43.2367664!4d27.9072722!16s%2Fg%2F11fy4vtsyy?authuser=0&entry=ttu

https://www.google.com/maps/place/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0,+9009+Varna/@43.2255577,27.8666858,16z/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x40a454985aadc45b:0x7e3d419f667b0b56!8m2!3d43.2235293!4d27.8726801!16s%2Fg%2F11z18vngx?a

С оглед изложеното административният орган неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като не са били налице предпоставките за това. Соченото нарушение на материалния закон е друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното действие.

Действително, съдът констатира, че в Решение на ВОС № 797/ 11.07.24г. по гр.д.№ 20233100102253 по описа за 2023г. не са конституирани надлежните ответници- наследниците на В. Г. В., а други лица, които са различни от настоящите заинтересовани страни. Независимо от този факт, предметът на иска пред ВОС е установителен по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване собственост по давностно владение, като имотът е индивидуализиран с правилен номер, площ, граници и местонахождение. Посочената неточност не води до извод, че имота, на който П. П. (праводател на жалбоподателя ) е признат за собственик, е идентичен с имота на насл. на В. Г. В.. Напротив- касае се за съвсем различни имоти.

Съобразно чл. 53а ЗКИР при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл. 53а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, на която се е позовал ответника и гласи: При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Жалбоподателят и заинтересованите страни разполагат с различни документи за собственост на различни имоти. Следователно, в случая липсват документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, поради което незаконосъобразно ответникът е записал в кадастралния регистър В. Г. В. като собственик на процесния имот наред с жалбоподателя.

Ето защо, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отменят като незаконосъобразни действията на началника на СГКК – Варна, обективирани в Уведомление с изх. № 24-28035-17.09.2024 г., с което е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Варна по отношение на ПИ с идентификатор 10135.4510.614, изразяващо се във вписване на В. Г. В., заедно с жалбоподателя, като собственик на имота.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, като ответникът бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда / лева, което е в рамките на законовия минимум, установен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатска работа, както и 700лв. за СТЕ.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, 23-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. П. У., [ЕГН], адрес: гр. Варна, ул. „Силистра“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 37 извършената промяна от Началника на СГКК - Варна на КРНИ относно ПИ с идентификатор 10135.4510.614, състояща се във вписване на В. Г. В. и Т. П. У. с дублиращи се права.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да заплати на Т. П. У., [ЕГН], адрес: гр. Варна, ул. „Силистра“ № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 37, сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.