Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Н. К., [ЕГН], от [населено място] срещу извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна изменение на КРНИ на [населено място], област Варна, изразяващо се във вписване на С. М. Н. като собственик на ПИ с [идентификатор], съгласно [НА], том *, дело № **** г. на [населено място], обл. Варна. В жалбата се твърди, че извършеното на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ от ответника изменение в кадастралния регистър /КР/ на [населено място] относно ПИ с [идентификатор] чрез вписването на С. М. Н. като негов собственик, е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предвидените в закона материални предпоставки за извършването му. Посочва се, че с договор от 17.09.1982 г. за издръжка и гледане ***** на жалбоподателката - С. М. С. /Н./ е придобила процесния имот от П. В. Н. (**** на жалбоподателката по майчина линия), а след смъртта на последната, за вещните права на С. М. Н. върху същия имот е съставен [нотариален акт], т. [Наименование], рег. № ****, дело № **** година. Последният е бил съобразен от ответника при изготвяне на КК и КР на [населено място] през 2010 година. Основният довод на жалбоподателката, с който оспорва извършеното изменение в КР на [населено място] чрез вписването на нейния **** С. М. Н. като собственик на ПИ с [идентификатор], представляващ ПИ [Наименование]в кв. ** по плана на [населено място] с площ от 600 (шестстотин кв.м.), е, че спорът за собственост върху този имот е разрешен през 1987 г. с влязло в законна сила решение на Окръжен съд – Варна от 04.02.1987 г., с което С. М. Н. - **** на заинтересованата страна П. С. Д. и вуйчо на инициаторката на настоящото съдебно производство, в производство по чл. 108 от Закона за собствеността е осъден да предаде имота на С. М. С. (**** на заинтересованата страна М. Н. К.). В жалбата оспорващата се позовава на разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК, според която субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростират освен върху страните в процеса, и върху техните наследници и правоприемници. По аргумент от чл. 297 ГПК се изтъква, че влязлото в сила съдебно решение е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. На основание изложеното се иска от настоящата съдебна инстанция да отмени извършеното от ответника на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР действие по вписване в КРНИ на [населено място] относно ПИ с [идентификатор] правото на собственост на С. М. Н.. Претендира се с решението си съдът да осъди ответника да заплати на жалбоподателката М.Н. К. сторените от нея съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание жалбата, ведно с претенцията за разноски, се поддържа от процесуалния представител на оспорващата.

Ответникът – началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна, не се представлява. Становище по спора е представено ведно с придружаващото писмо, с което жалбата и административната преписка са изпратени в съда. Сочи се, че изменението в КРНИ на [населено място] на основание чл. 53, ал. 2 и чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е законосъобразно извършено, като за собственици с дублиращи права на ПИ с [идентификатор] са записани М. Н. К. и С. М. Н., доколкото данните по преписката сочат за наличие на спор за материално право, чието решаване е извън компетентността на административния орган. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако противната страна претендира такъв в размер, който надвишава посочения в Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения /заглавие изменено ДВ бр. 14 от 2025 г. - за възнаграждения за адвокатска работа/.

Заинтересованите страни – П. С. Д. и В. С. Н. се представляват от общ процесуален представител, който в хода на производството и по същество на спора оспорва жалбата – първо, като недопустима поради просрочие, и второ - като неоснователна. Сочи, че цитираното в жалбата съдебно решение от 1987 г. не е между представляваните от него заинтересовани страни и жалбоподателката М.Н. К., а между техните наследодатели и праводатели. Посочва, че това съдебно решение не е изпълнено, като в тази връзка изразява становище, че доказателствата към административната преписка и тези, събрани по делото, категорично сочат, че заинтересованите страни П.Ст. Д. и В.Ст. Н. към настоящия момент владеят 361 кв.м. от процесния имот. Това не опровергава, а потвърждава твърдението за наличие на дублиращи се права върху имота, съответно – правилно е прието от ответника, че е налице спор за материално право. На основание изложеното пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление за услуга от ККР с Вх. № 01-532514 от 21.09.2023 г. (л. 3 от преписката), депозирано в СГКК – Варна от П. С. Д. – заинтересована страна в настоящото съдебно производство. Със заявлението от органа е поискано да извърши изменение в Регистъра на недвижимите имоти на [населено място], област Варна, състоящо се във вписването на С. М. Н. – **** на заявителката, като собственик на ПИ с [идентификатор] с площ от 600 (шестстотин) кв.м., съставляващ парцел [Наименование]в кв. ** на [населено място], област Варна. Към заявлението си П. С.. Д. е приложила [нотариален акт], том *, № * от **** г. (л. 5 от преписката), издаден от съдия в РС – Провадия, с който С. М. Н. е признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място в [населено място] с площ от 600 (шестстотин) кв.м., включено в парцел № [Наименование]на кв. **, с подробно описано местоположение и съседи. Приложено е и удостоверение за наследници на С. М. Н., от което е видно, че след смъртта на същия негови наследници са неговите две ***** - заявителката П. С. Д. и В. С. Н. – заинтересовани страни в настоящото съдебно производство.

С писмо изх. № 20-49686, дата (не се чете), приложено на л. 7 от преписката органът е поискал от заявителката П. Д. да отстрани констатирани в заявлението недостатъци, за което е определен срок от 14 дни. В отговор по електронен път в деловодството на ответника от заявителката е постъпило писмо с приложени към него копие от разписен лист и копие (нечетливо) на действащия към 1975 г. регулационен план на [населено място] (л. 9 – 11 от преписката). От копието на разписния лист е видно, че като собственици на [имот номер] в квартал ** са записани С. М. Н. и Н. М. Н., първият от които на парцел [Наименование]въз основа на [нот. акт], том *, по нот. дело № ***, а вторият на парцел № (не се чете) въз основа на [нот. акт] по нот. дело № **** (година – не се чете).

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК до М. К. е изпратено съобщение № 24-39183 от 19.12.2023 г. (л. 14 от преписката), с което същата е уведомена за откриване на производството за изменение на данните в регистъра на недвижимите имоти по отношение на ПИ с [идентификатор], с указание да изрази писмено становище. В отговор пред ответника е постъпило възражение вх. № 07-3474 от 01.02.2024 година. С него М. К. се противопоставя на искането за извършване на изменение в КР относно притежавания от нея имот в [населено място]. Във възражението твърди, че целият имот с площ от 600 кв.м. е нейна собственост. В същото възражение имплицитно се съдържа признание, че заявителката на услугата - П. С.. Д. – братовчедка на М. К., притежава жилищна сграда в дворното място, за което е поискано изменението. Към възражението са приложени документи, удостоверяващи нейните (на М. К.) вещни права върху имота, а именно: 1/ [нотариален акт], том *, нот.д. № * от ***** г. (л. 20 и 21 от преписката) за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с който П. В. Н. – **** на оспорващата (по майчина линия) и на двете заинтересовани лица (по бащина линия), прехвърля на ****** – С. М. С., дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващо парцел № [Наименование]в кв. ** по плана на [населено място]; 2/ нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том *** рег. № ****, дело № *** от ***** г. (л. 22 от преписката), с който нотариус с район на действие РС – [населено място] на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК признава М. Н. К. за собственик на дворно място цялото с площ от 600 кв.м., съставляващо [УПИ] в кв. ** на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.

От заявителката П. С.. Д. с молба вх. № 05-2255 от 28.02.2024 г. са представени документи с цел да докажат, че същата притежава вещни права върху [ПИ] и изградената в него от баща й жилищна сграда. В графичен вид, на страница 25 от преписката, е представена и скица на дворното място /[УПИ] в кв. ** на [населено място]/, както и намиращите се в него сгради. Представени са документи – строително разрешение, Протокол за дадена строителна линия и ниво и др., издадени на името на С. М. Н. – **** на заинтересованите страни, П. и В. С., за построяване на жилищна сграда, които се преценяват от настоящата съдебна инстанция като ирелевантни относно предмета на повдигнатия правен спор. На приложена скица е указан и начина, по който оспорващата М. Н. К. и нейните братовчедки реално са разпределили помежду си ползването на имота.

След запознаване с цялата административна преписка ответникът – Началник СГКК – Варна, на основание чл. 53, ал.2 вр. чл. 53а от ЗКИР, извършил исканото изменение в Регистъра на недвижимите имоти на [населено място] относно [ПИ] с площ от 600 кв.м., представляващ [УПИ] в кв. ** на [населено място], и вписал като друг негов собственик С. М. Н., без да заличава М. Н. К.. За извършеното изменение заинтересованите лица в административното производство са надлежно уведомени.

Последвало е оспорване по съдебен ред от оспорващата К., във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

Към доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, е представено решение от 26.11.1986 г. на Районен съд – гр. Провадия, постановено в производство по чл. 108 от Закона за собствеността, с което е отхвърлена исковата претенция на С. М. Н. (**** на жалбоподателката М. К.) срещу нейния ***** – С. М. Н., за предаване владението на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Видно от записа на втора страница от същото решение, с решение на Окръжен съд – Варна от 04.02.1987 г. по гр. дело № 230/1986 г., решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което С. М. Н. е осъден да предаде на С. М. Н. къща с дворно място от 600 кв.м., съставляващо имот [Наименование]от кв. ** по плана на [населено място], Варненско.

С оглед изявленията на страните с протоколно определение от проведено на 16.12.2024г. първо открито съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните в производството липсва спор относно идентичността на имота, описан в съдебните решения на РС - Провадия от 26.11.1986 г. и на ВОС от 04.02.1987 г. и ПИ с [идентификатор] по актуалната КК на [населено място]. По искане на процесуалния представител на оспорващата съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза от вещото лице – геодезист със задача да посочи на какво се дължи разликата от 1 (един) кв. м. в площта на имота, с оглед на обстоятелството, че в регулационния план на [населено място], действал преди одобряване на КК на града, парцел [Наименование]в кв. ** е посочен с площ от 600 (шестстотин) кв.м., а в актуалната Кадастрална карта на населеното място площта на [ПИ] е посочена в размер на 601 (шестстотин и един) кв. м. и представлява ли същата „допустима разлика“ по смисъла на чл. 19 от действащата към момента на одобряване на КК Наредба № 3 от 28.04.2005 година. Такава експертиза е изготвена, не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. В съдебно заседание заключението по експертизата се поддържа от вещото лице. Неговото становище е, че с оглед формулата за изчисляване на допустимата грешка, посочена в чл. 18, ал. 4, т. 2 от цитираната Наредба, за имот с площ като предмета на спора, т.е. 600 кв.м. или 601 кв.м., допустимата грешка е 20 (двадесет) кв. метра. Изхождайки от последното, крайният извод на експерта е, че констатираното разминаване на данните от кадастралния план, действал преди одобряването на кадастралната карта на [населено място], и данните от самата КК попадат в рамките на допустимата грешка. Към експертизата е изготвена цветна скица на имота, която е неразделна част от нея.

При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е извършеното от ответника изменение в данните от Кадастралния регистър на недвижимите имоти в [населено място], Област Варна, състоящо се във вписването в тях на С. М. Н. като собственик с дублиращи се права на ПИ с [идентификатор]. Изрично следва да се посочи, че изменението не касае графичната част на Кадастралната карта на [населено място].

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от легитимиран субект, при наличие на правен интерес – към момента на извършване на изменението на КР към КК на [населено място] жалбоподателката М. Н. К. е вписана като единствен собственик на [ПИ], поради което подадената от същата жалба е процесуално допустима.

Относно твърденията на заинтересованите страни за недопустимост на жалбата поради просрочие, съдът намира следното:

С протоколно определение от 16.12.2024 г. съдът е задължил ответника да представи доказателства относно датата на уведомяване на жалбоподателката М. Н. К. за процесното изменение в КР на [населено място] относно [ПИ]. В изпълнение на разпореждането от ответника с писмо с.д. № 1159/22.01.2025 г. (л. 65 от делото) е представено известие за доставяне на пощенска пратка, от което е видно, че оспорващата М. К. е уведомена за спорното изменение на КР с писмо изх. № 20-36379/26.09.2024 г.(л. 15 от делото), получено лично от нея на 08.10.2024 г., което се установява от положения в разписката подпис. При липсата на данни за уведомяване на оспорващата за извършеното изменение на по-ранна дата, съдът приема, че депозираната на 22.10.2024 г. жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, а възраженията относно нейната допустимост са неоснователни.

Разгледана по същество, жалбата се преценява като основателна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община /чл. 51, ал. 3 ЗКИР/.

От своя страна нормата на чл. 53 от ЗКИР предвижда три специални хипотези за извършване на изменения конкретно в кадастралния регистър: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал.6 и 3. констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. По силата на втората алинея на цитираната норма при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

На следващо място, разпоредбата на чл.53а, ал.1, т.1 от ЗКИР предвижда в случаите по чл. 52 и 53 измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри да се извършват без издаване на заповед. Процесното действие по изменение в КРНИ на [населено място] е осъществено в процедурата по чл. 53а ал. 1, т. 1, без издаване на изрична заповед за изменението, поради което същото по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на Началника на СГКК - Варна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗКИР и следователно оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

С оглед предвидената нормативна възможност измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед, общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК са неприложими. Фактическите и правни основания за действията на административния орган се съдържат в документите към административната преписка. Следователно нормативните изисквания за формата на административния акт са спазени и обжалваното действие се явява валиден акт, който позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Предвид относимата към разглеждания случай нормативна уредба и установената фактическа обстановка обжалваното действие по изменение в КРНИ на [населено място] се преценява като незаконосъобразно. В настоящия случай е извършено действие по изменение на КРНИ на [населено място], изразяващо се във вписване на С. М. Н. с дублиращо право на собственост по отношение поземлен имот с [идентификатор]. Инициираната от заинтересованата страна П. Д. процедура е по поддържане на наличните в КР данни относно собствеността на имотите, целта на която е да бъдат отразени промени на тези данни относно процесния имот, без с това искане да се цели промяна на площта и границите му.

Оспореното действие е осъществено в хипотезата на чл. 53а във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, съгласно който измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване. Както вече бе посочено, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, следва да се впишат в КРНИ собствениците, представили съответните титули за собственост. Нормата обаче е приложима само при настъпили изменения в кадастралните обекти след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С нея се регламентира единствено възможността за вписване в КР и на лица, които удостоверяват, че са носители на право на собственост, респективно други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези права следва да касаят същия имот в границите и характеристиките, отразени в кадастралната карта.

В разглеждания случай с протоколно определение от 16.12.2024г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между жалбоподателката и заинтересованите страни, че е налице идентичност между имота, описан в приложеното по делото съдебно решение, постановено по гр. дело №230/1986г. на Районен съд-Провадия и имот с [идентификатор]. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза също е видно, че посоченият поземлен имот съответства на [УПИ] в кв.** по регулационния план на [населено място], /описан в притежавания от жалбоподателката нотариален акт/, като разликата в площите е 1 кв.м., попадащ в рамките на допустимата грешка. Макар и безспорно имуществените права на двете лица, легитимиращи се като собственици, да касаят един и същ имот, от решаващо значение в случая е обстоятелството, че не е налице нито възникване на нови, нито промяна на данните подлежащи на вписване. Кадастралната карта и кадастралните регистри за убранизираната територия на [населено място] са одобрени със Заповед № РД-18-67/02.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Титулът за собственост, въз основа който е извършено оспореното действие, е Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по давност №*, том *, НД №***г., който предхожда с десетилетия одобряването на КККР на [населено място]. В тази връзка жалбоподателката основателно възразява, че относно собствеността и ползването на имота между наследодателката на К. и вписаният като дублиращ собственик С. Н. е съществувал гражданскоправен спор, решен с решение на ОС-Варна от 04.02.1987г., с което Н. е осъден да предаде на С. Н. /***** на оспорващата/ процесният недвижим имот, на основание чл.108 от ЗС. При това положение е видно, че не е налице възникване на нови или промяна на данните, подлежащи на вписване, тъй като нотариалният акт, въз основа на която е извършено вписването, е съществувал към момента на одобряване на КК и КР. В случая не се претендира изменение в кадастралния регистър, настъпило след одобряването през 2010 г. на кадастралната карта и регистър, тъй като заявителката се е позовала на налично към този момент вещно право, възникнало в полза на наследодателя й през 1975 г. Следователно изводът на административния орган, че са налице предпоставките за изменение на КРНИ, тъй като са представени документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост за един и същ имот, е незаконосъобразен. При липсата на промяна на данните за собствеността по отношение на имота, настъпили след одобряване на изменението на КККР през 2010 г., не се констатират условията по чл.53, ал.2 от ЗКИР, а е налице друга хипотеза за изменение на КРНИ и спор за собственост. Това обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното изменение на КРНИ, като постановено в нарушение на материалния закон. /Този извод се споделя и в практиката на съдилищата, като в изложения смисъл е Решение № 10928 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2022 г., [Наименование]о., постановено по сходен случай/.

На следващо място, съдът констатира, че административният орган не е бил надлежно сезиран с извършването на оспореното действие. По силата на цитираната по-горе норма на чл.51, ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В случая като собственик с дублиращи права е вписано лицето С. М. Н., но заявлението, инициирало вписването, е подадено от неговата наследница П. С. Д.. Същата не се е легитимирала като собственик и не е поискала самата тя да бъде вписана в това качество, а е поискала като собственик да бъде вписан С. Н., когото тя не е била овластена да представлява в това производство. Д. не е била овластена да сезира ответника с такова искане и по силата на даден нормативен акт. При това положение и доколкото отбелязването безспорно не е извършено въз основа на служебно постъпила информация, административният орган е следвало да откаже извършването на процесното вписване, тъй като искането е направено от нелегитимирано за тази цел лице. Като е извършил вписването по заявление на лице, различно от собственика, в нарушение на чл.51, ал.3 от ЗКИР, ответникът е постановил един незаконосъобразен индивидуален административен акт, което на самостоятелно основание обуславя неговата отмяна.

На последно място, макар и не по значение, съдът намира за необходимо да изтъкне, че към момента на извършване на оспореното действие лицето, вписано като дублиращ собственик, е било отдавна починало /на 12.03.2012г./. В момента на смъртта му имуществените му права са преминали върху неговите наследници, по силата на чл.1 от Закона за наследството. При това положение вписването за пръв път в Кадастралния регистър като собственик на лице, което в този момент не може да бъде носител на имуществени права, противоречи на цитираната разпоредба и също представлява основание за отмяна на оспорения ИАА.

 

Предвид всичко изложено се налага изводът, че в случая не са налице предпоставките по чл. 53а ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за изменение на кадастралния регистър за имот с идентификатор № 24565.502.834, като оспореният акт, извършен чрез действие, е незаконосъобразен. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като следва да се отменят действията на началника на СГКК – Варна за изменение в КРНИ, изразяващи се във вписване на С. М. Н. като собственик с дублиращи права върху имот с [идентификатор], представляващ ПИ [Наименование]в кв. ** по плана на [населено място].

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващата направените за водене на производството разноски, в общ размер от 1210,00 лева, изразяващи се в заплатени държавна такса в размер на 10 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и заплатен депозит за изготвяне на съдебно – техническа експертиза, в размер на 300 лева. В приложеното писмено становище ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид обема на оказаната правна помощ обаче и с оглед процесуалните усилия на адвоката съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ извършеното от началника на СГКК – Варна действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], с което се вписва като съсобственик с дублиращи права С. М. Н. върху имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], обл.******, ул.“******“ №*.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати на М. Н. К., [ЕГН], от [населено място], сумата от 1210,00 (хиляда двеста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.