Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от К. Г. К., [ЕГН], от с. Генерал Кантарджиево и П. Т. К., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. П. С. от АК-Варна, против Заповед № 18-13371/10.12.2024 г. издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр .Варна (СГКК-Варна).

Жалбоподателите считат оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати нарушения на материалното право. Сочи се, че не е било съобразено в административното производство подаденото възражение, с което са изложени твърдения, че се изменя конфигурацията и площта на имота на жалбоподателите. Счита се. че това са предпоставки за наличие на спор за материално право, поради което началникът на СГКК Варна е следвало да издаде отказ по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв. П. С., жалбата се поддържа и претендира сторените разноски.

Представя писмени бележки, в които се излага фактическа обстановка и се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че е налице спор за материално право, като се позовава на съдебна практика на АдмС-Варна и ВАС. Моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – началникът на СГКК - Варна оспорва жалбата. В депозирано становище сочи, че с оспорената заповед е одобрено изменение в границите на процесните имоти, което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост, които са представени в административното производство. Посочено е, че е направен анализ на графичното изображение, включващо всички кадастрални и вътрешнорегулационни граници по регулационния план на населеното място, така както е показано на комбинираната скица, която съвпада с правото на собственост. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – К. А. П., чрез процесуален представител – адв. Д. Б., изразява становище за законосъобразност на оспорената Заповед № 18-13371/10.12.2024 г., издадена от Началника на СГКК - Варна. Моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

В открито съдебно заседание, становището се поддържа и се моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Заинтересованата страна – Община Аксаково, не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът след като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените към доказателствения материал по делото нотариален акт (НА) № 9, том III, рег. № 2783, дело № 299 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 25556 от 14.08.2024 г. (л. 10 от делото), жалбоподателите се легитимира като собственици на поземлен имот № 14653.501.612 с площ от 1373 кв. м., с адрес с. Генерал Кантарджиево, при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори: 14653.1.238, 14653.501.882, 14653.501.236, 14653.501.611, 14653.501.610, 14653.1.235.

Административното производство е образувано по Заявление с вх. № 01-548980/08.10.2024 г. от К. А. П., за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на ПИ 14653.501.236, с административен адрес с. Генерал Кантарджиево.

Към заявлението са приложени: обяснителна записка, комбинирана скица, разписен лист, скица предложение – 4 бр., протокол за терасиране, НА № 127, том II, дело 1623 от 1990 г., НА № 184, том XII, дело № 4777/1986 г., НА № 185, том XII, дело № 4778/1986 г., НА № 100, том III, дело 1206 от 1985 г. (л. 8 – л. 24 от адм. пр.).

Депозирано е допълнително заявление вх. № 01-566147/16.10.2024 г. от К. А. П., за нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на скица по отношение на ПИ 14653.501.236, с административен адрес с. Генерал Кантарджиево.

С уведомление изх. № 24-32058/24.10.2024 г. Началникът на СГКК – Варна, информира Община Аксаково, К. Г. К. и П. Т. К., че по заявление вх.№ 01-566147/16.10.2024 г. от К. А. П. и приет проект на Удостоверение № 25-266324/15.10.2024 г. е започната процедура за изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) на недвижими имоти на с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна за поземлени имоти с идентификатори 4653.501.236, 14653.501.612 и 14653.501.881.

Депозирано е възражение вх. № 05-12778/05.11.2024 г. от К. Г. К. и П. Т. К., в което се излага, че възразяват срещу така направеното изменение на КК и КР, тъй като на притежавания от тях недвижим имот се намалява площта му, като за реалната площ на имота притежават нотариален акт.

С депозирана допълнителна молба от 06.11.2025 г. се представят 3 броя НА: НА № 9, том III, рег. № 2783, дело № 299 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 25556 от 14.08.2024 г., НА № 14, том VI, дело 1597 от 1991 г. и НА № 136, том Х, дело 5066 от 1990 г.

От страна на административния орган – Началника на СГКК – Варна е издадена оспорената № 18-13371/10.12.2024 г. С нея, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, въз основа на подаденото от К. А. П. заявление вх. № 01-566147/16.10.2024 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-266324/15.10.2024 г., е одобрил изменение в действащите КК и КР на с. Генерал Кантарджиево, одобрени със заповед № РД-18-112/01.07.2022 г. на ИД на АГКК, състоящо се в следното:

Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:

Поземлен имот № 4653.501.236 преди промяната с площ 929 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване (10 м.), без данни за собственост, собственост, след промяната с площ 1105 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване (10 м.), собственост на К. А. П., въз основа на НА № 127, том II, дело 1623 от 1990 г.

Поземлен имот № 14653.501.612 преди промяната с площ 1373 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване (10 м.), собственост на П. И. К., въз основа на НА № 136, том Х, дело 5066 от 14.09.1990 г., след промяната с площ 1161 кв.м., с начин на трайно ползване „Ниско застрояване (10 м.), собственост на К. Г. К. и П. Т. К., въз основа на НА № 9, том III, рег. № 2783, дело № 299 от 2024 г., вписан в Служба по вписванията акт № 7, том 66, рег. № 25556, дело 15559 от 14.08.2024 г.

Поземлен имот № 14653.501.881 преди промяната с площ 1815 кв.м., с начин на трайно ползване за второстепенна улица, без данни за собственост, след промяната с площ 1851 кв.м., с начин на трайно ползване за второстепенна улица, без данни за собственост.

По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съобразно поставените въпроси вещото лице -инж. Ц. Н. Н., е дало заключение, както следва: съществуващите на мястото огради не могат да определят владените на поземлен имот № 4653.501.236 и поземлен имот № 14653.501.612, тъй като съществуващите огради на място не съвпадат с границите на имота; с одобреното изменение на границите на поземлен имот № 4653.501.236, се засягат и променят границите и площта на поземлени имоти № 14653.501.612 и № 14653.501.881; прилагат се снимков материал и схеми.

По искане на жалбоподателите по делото е допусната повторна СТЕ. Съобразно поставените въпроси вещото лице – В. Р. Р. – Г., е дало заключение, както следва: промяна на границите и площта на поземлен имот № 4653.501.236, се засягат и променят границите и площта на поземлени имоти № 14653.501.612 и № 14653.501.881; прилагат се снимков материал и схеми.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок - Заповедта на Началника на СГКК-Варна е връчена на жалбоподателите на 14.01.2025 г., срокът за обжалване изтича на 28.01.2025 г., а жалбата е депозирана на 22.01.2025 г. Подадена е от лица с правен интерес. Поради изложеното жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Началникът на СГКК – Варна, и в пределите на предоставената му власт, съобразно чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.

В случая, за да издаде оспорения индивидуален административен акт, ответникът е посочил като правно основание разпоредбите на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тоест изменението в КККР е свързано с отстраняване на непълноти и грешки. Според § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно приложимия текст на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл. 51, ал. 5 от ЗКИР). В случая процедурата по изменението е започнала по заявление на К. А. П., към което са налице документи, установяващи правото му на собственост върху поземлен имот № 4653.501.236. Разпоредбата на ал. 2 на същия член предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Легално определение за „спор за материално право“ се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Налице е, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В хода на настоящия процес се обективира наличието на спор за материално право с оглед подаденото възражение от К. Г. К. и П. Т. К.. Исканото от К. А. П. изменение на КК и КР е свързано със спор за материално право (спор за граници по чл. 109а ЗС ) – исканата промяна на границите е свързана с увеличаване на площта на поземлен имот № 4653.501.236 и поземлени имоти № 14653.501.881 за сметка на намаляване на площта на поземлени имоти № 14653.501.612. Разрешаването на такъв гражданско-правен спор представлява съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР условие за издаването на положителна заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР.

Следва да се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и всеки път, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни. Предвид това и с оглед, че жалбоподателите изрично се противопоставя на допуснатото изменение, може да се направи обоснован извод, че е налице спор за материално право, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при установяването от административният орган на наличен спор за материално право (спор за собственост), каквото в случая е констатираното увеличаване на площта на имота на заявителя и намаляване на площта на имота на жалбоподателите, за което те са възразили, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота. Претендираната непълнота и грешка следва да се отстрани в КК и КР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях (в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм. дело № 5571/2017 г. на ВАС, Решение № 7316/16.06.2021 по адм. дело № 2325/2021 г. на ВАС).

Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР.

Издавайки оспорената заповед административният орган е разрешил спор за материално право, което според настоящия състав на съда е извън компетентността му, както е извън компетентността и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за изменение на КК и КР на гр. Варна, одобрени с обжалваната Заповед № 18-13371/10.12.2024 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменението й следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото, направеното от пълномощника на жалбоподателите искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 АПК, като ответникът бъде осъден да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, което е в рамките на законовия минимум, установен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, 2250 лв. – платен депозит за вещи лица и 10 лв. - платена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд-Варна, XIV състав,

ОТМЕНЯ Заповед № 18-13371/10.12.2024 г. издадена от Началника на СГКК-Варна.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да плати на К. Г. К., [ЕГН] и П. Т. К., [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 3510 (три хиляди петстотин и десет ) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.