Производството е за проверка на допустимостта на жалба от К. В. В. от гр. Варна, [ЕГН], срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК – Варна да издаде скица за ПИ с идентификатор 10135.2569.398 и схема на СОС 10135.2569.398.2.25 по заявление № 01-106240/07.02.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че е подал посоченото заявление за извършване на бързи административни услуги издаване на скица за ПИ и схема на СОС, за което е платил съответната такса. В нормативно установения тридневен срок услугите не били извършени, поради което е формиран мълчалив отказ. Счита този отказ на незаконосъобразен, моли да бъде отменен и да бъдат дадени задължителни указания на административния орган да извърши исканите услуги, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Жалбата е постъпила пряко в съда, в отклонение от чл. 152, ал. 1 от АПК. След изискване на административната преписка, същата е постъпила с придружително писмо, че по заявлението са издадени скица № 15-319450/24.02.2025 г. и схема № 15-319451/24.02.2025 г. Направено е искане за прекратяване на производството, като предвид ниската фактическа и правна сложност на делото ответникът счита, че на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

С молба с.д. № 3586/27.02.2025 г. жалбоподателят посочва, че е бил уведомен за извършване на исканите услуги. Тъй като услугите са били извършени след формирания мълчалив отказ и административният орган е станал причина за завеждане на делото, моли при прекратяването му да му бъдат присъдени направените разноски.

Предвид установените безспорно факти, след като взе предвид становищата на страните, съдът приема, че към настоящия момент е налице обстоятелство по чл. 159, т. 3 от АПК, а именно, оттеглен е обжалваният мълчалив отказ по заявлението за извършване на исканите административни услуги и образуваното производство следва да бъде прекратено.

Основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, доколкото ответникът е станал причина за образуване на производството. Действително в определения 3-дневен срок не са били издадени исканите документи от значение за упражняване на права на заявителя и това е довело до направените разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Частично основателна обаче е и претенцията на ответника да не бъдат присъждани разноски на жалбоподателя, които са претендирани в размер на 1250 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса.

Съдът констатира, че обхватът на извършените от процесуалния представител действия включва единствено подаване на жалбата срещу мълчалив отказ, спорът има ниска фактическа сложност и предвид естеството на обжалвания акт (мълчалив отказ) се ограничава до един правен въпрос, решаван еднозначно в съдебната практика, по който могат да се изложат ограничени доводи. Предвид всичко това и липсата на проведени съдебни заседания, съдът счита, че справедливото и съразмерно на извършената работа възнаграждение за адвокат следва да се определи на 200 лева. Платената държавна такса подлежи на възстановяване в пълен размер.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 3 и чл. 143, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

ПРЕКРАТЯВА адм.д. № 338/25 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Агенцията за геодезия, картография и кадастър да заплати на К. В. В. от гр. Варна, [ЕГН], сумата 210 (Двеста и десет) лева, представляващи разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.