Производството e по реда на глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 202, т. 3 и чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Ч. И. П. срещу Заповед № 18-619-28.01.2025 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е спряно административното производство по заявление с вх. № 05-13546/22.11.2023 г. до приключване на висящо досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ – Варна с влязъл в сила акт.

С жалбата и с допълнително изложено становище се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена при отсъствието на установените в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК предпоставки, при наличието на нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорващият се позовава на постановеното Решение № 11024 от 28.10.2024 г. по адм. д. № 118/2024 г. на АдмС – Варна, с което е указано на АГКК Варна да изпълни указанията и да се произнесе по заявление с вх. № 05-13546/22.11.2023 г., с което се иска заличаване на сграда с [идентификатор], находяща се в гр. Варна, [улица], поради факта, че същата е премахната. Настоява се, че досъдебното производство, от една страна не е нито административно, нито съдебно производство, а от друга страна, няма отношение по заявеното искане, не е посочено ясно какво е значението му и в какво се състои преюдициалността му. Подробно са развити доводи за това, че лицата А. К. Н. и Н. К. Н. не са собственици на сграда с [идентификатор], както и такива за липсата на преюдициалност на цитираното в заповедта досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна по отношение на процесното административно производство. Искането е да се отмени обжалваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на СГКК – Варна, допълнително изразява становище като, позовавайки се на писмо с вх. № 07-31874/27.10.2023 г. от Трето РУ на МВР и отговор с изх. № 30-49719/08.11.2023 г., заявява, че е видно, че досъдебно производство № 96/2022 г. се отнася за сграда с [идентификатор] и от съществено значение за постановяване на административен акт от СГКК – Варна.

Ответникът не представя данни за постъпили възражения от Н. К. Н. и А. К. Н., на които административният орган е изпратил копие от жалбата срещу заповедта за спиране на административното производство.

От фактическа страна съдът установява следното:

Административното производство е започнато със заявление с вх. № 05-6788-14.06.2023 г. от К. Я. П. до Началника на СГКК - Варна, с което е поискано заличаване на сграда с [идентификатор]. С оглед писмо изх. № V8-859/24.10.2023 г. от Инспектората на МРРБ, К. Я. П. подава до Началника на СГКК - Варна допълнително заявление с вх. № 05-13546-22.11.2023 г., към което прилага протокол за премахната сграда по КККР и отново отправя искане да бъде извършената услугата по заявление с вх. № 05-6788-14.06.2023 г.

Във връзка с предоставена възможност на заявителката да отстрани констатирани от ответника недостатъци на подадените заявления, като представи документ за собственост на сграда с [идентификатор] - уведомление с изх. № 20-53250-24.11.2023 г., К. Я. П. депозира становище вх. № 05-14087-05.12.2023 г., според което искането за представяне на документ за собственост на сградата е незаконосъобразно и неизпълнимо.

С писмо изх. № 17–396 от 19.12.2023 г. на Началника на СГКК – Варна е прието, че заявителката К. Я. П. не е изпълнила указанията на административния орган по нейни заявления за заличаване на сграда, поради което производствата по подадените заявления са прекратени и архивирани.

С влязло в сила Решение № 11024 от 28.10.2024 г. по адм. д. № 118//2024 г. на АдмС – Варна е отменено писмо изх. № 17–396 от 19.12.2023 г. на Началника на СГКК – Варна и е върната административната преписка за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съставът на съда, разглеждащ жалбата срещу писмото, с което е прекратено административното производство, посочва в решението си, че: предвид нормите на чл. 51, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, независимо от представените документи за собственост от К. Я. П., същите не са били обсъдени от административния орган поради какви причини не са били ценени, а от жалбоподателя е изискано представянето на документ за собственост; в съответствие с чл. 62, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР е представен Протокол от 20.11.2023 г. за премахната сграда 10135.3513.360.4 по КККР на гр. Варна. Направен е извод, че вместо да издаде заповед, с която да удовлетвори искането на К. Я. П. за изменение на КК или да отхвърли същото, административният орган незаконосъобразно е прекратил административното производство по двете заявления.

След връщане на административната преписка на СГКК – Варна за ново произнасяне, Началникът на СГКК – Варна изисква информация за хода на Досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ - Варна и пр. пр. № 15049/2021 г. по описа на ВРП – писмо с изх. № 20-47347-19.12.2024 г., като на 16.01.2025 г. постъпва информация, че към момента разследването по досъдебното производство, което е за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309 от Наказателния кодекс (НК), не е приключило и към момента е повдигнато обвинение на 2 лица за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Изискана от административния орган е и информация за наличието на процедура по деактуване на ПИ с [идентификатор] – писмо с изх. № 34-39086-19.12.2024 г. На 14.01.2025 г. в СГКК – Варна постъпва писмо от Община Варна, към което са приложени доказателства за деактуване на притежаваните от Община Варна 7,50 кв.м ид. части от [ПИ] по КККР на гр. Варна.

Началникът на СГКК – Варна изпраща на 19.12.2024 г. и уведомителни писма на основание чл. 26 АПК до Община Варна, Н. К. Н. и А. К. Н. за образуваното административно производство. На 15.01.2025 г. в СГКК постъпва становище от А. и Н. Н., с което се противопоставят да бъде заличен собственият им имот от КК, като се сочи, че е налице спор за материално право, а и висящо досъдебно производство във връзка с извършено престъпление по повод умишлено увреждане на собствеността на Недеви – [имот номер]. Във връзка с посоченото становище, Началникът на СГКК – Варна указва на 24.01.2025 г. на А. и Н. Н., че следва да представят документ за собственост на сграда с [идентификатор], като писмото е получено и от двете на 28.01.2025 г.

На 28.01.2025 г. Началникът на СГКК – Варна постановява оспорената в настоящото производство Заповед № 18-619, с която, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, спира административното производство по заявление с вх. № 05-13546/22.11.2023 г. до приключване на висящо досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ – Варна с влязъл в сила акт. Сред фактическите основания за постановяване на оспорената заповед са посочени: влязлото в сила решение по адм. д. № 118/2024 г. на АдмС – Варна и наличието на неприключило досъдебно производство № 96/2022 г.

От правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, предвид известието за доставяне на оспорващия на обжалваната заповед на 04.03.2025 г. и подаването на жалбата на 18.03.2025 г. Налице е правен интерес от съдебно обжалване, доколкото оспорващият се явява наследник на починалия заявител на услугата – К. Я. П., поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, независимо че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган и е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си.

От посочените фактически и правни основания не стават в достатъчна степен ясни юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право, а и дори да се приеме, че не е налице нарушение на формата, то оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните разпоредби, т.е. налице са основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК за отмяна на оспорената заповед.

В оспорената заповед липсва обосноваване за какво е разследването по въпросното досъдебно производство и какво значение има за конкретното административно производство. Административният орган не е изяснил релевантните факти и неправилно установяващите се от административната преписка факти са отнесени към правото. Нарушението е съществено процесуално такова и е второ основание за отмяна , т.к. ако административният орган бе изяснил за какво престъпление се води досъдебното производство, би стигнал до друг решаващ извод. Нещо повече посоченото правно основание за издаване на оспорената заповед – чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, не е в корелация с визираното фактическо основание – висящо досъдебно производство.

Приетото със заповедта основание за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК не е налице – цитираното досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна не представлява, както и оспорващият сочи, административно или съдебно производство по смисъла на разпоредбата, поради което не може да послужи като такова самостоятелно основание за спиране на процесното административно производство.

От друга страна, в оспореното писмо е налице позоваване единствено на писмо с вх. № 05-239/16.01.2025 г. от Трето РУ – Варна, в което е посочено само че досъдебното производство № 96/2022 г. е висящо и че е повдигнато обвинение на две лица за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Тоест става въпрос за разследване за подправка на документ - престъпление, състоящо се в съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ и употребата му за доказване, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. От писмото от Трето РУ – Варна не става ясно нито какъв документ е подправен, нито на кои лица е вменено извършването на такова престъпление, респ. как се отразява това на процесното по делото административно производство. Освен че е недопустимо позоваването от ответника, на етап след постановяване на оспорената заповед и едва в хода на настоящото съдебно производство, на писмо с вх. № 07-31874/27.10.2023 г. от старшия разследващ полицай, с което се изисква от СГКК – Варна предоставяне на информация и документация, и на отговора – писмо с изх. № 20-49719/08.11.2023 г., от същите също не става ясно какво е отражението и значението на воденото разследване за произнасянето по искането за заличаване на сграда от КК.

Дори информацията за въпросното досъдебно производство да е разкривала пред административния орган престъпни обстоятелства, имащи отношение към административното производство, правилната квалификация на основанието за спиране би следвало да бъде тази по чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. Според нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК, административния орган спира производството, когато в рамките на същото се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Посоченото фактическо основание, независимо че не кореспондира на визираното в заповедта правно основание, не се установява да е правилно преценено като обуславящо спиране на административното производство. В конкретния случай, съдът намира, че престъпните обстоятелства предмет на разследване по образуваното досъдебно производство не са от значение за извършване на исканата административна услуга, поради което не е налице и основанието по чл. 54, ал. 1, т. 3 и по т. 5 АПК за спиране на административното производство. От приложеното от оспорващия Постановление от 26.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна (без данни за влизането му в сила) се установява, че е прекратено ДП № 96/22 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР Варна, водено срещу М. Я. Ж. и В. С. Ж. за осъществено престъпление по чл. 316, вр. чл 309, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК. Според постановлението сграда с [идентификатор] е разрушена на 30.10.2021 г., като двете лица са били привлечени в качеството на обвиняеми за това, че на 20.09.2021 г., в гр. Варна, съзнателно се ползвали от документ с невярно съдържание – в нотариално заверена декларация заявили, че сградата с [идентификатор] няма издаден документ за собственост на трети лица и от закупуването на имота само и единствено те са го владели, като я употребили пред Кмета на Община Варна със Заявление рег. № АУ085053ВН_002ВН/20.09.2021 г. Тоест дали въпросните две лица са ползвали/употребили документ с невярно съдържание пред Кмета на Община Варна, като са го приложили към заявление от 20.09.2021 г. не е от значение за произнасянето по заявлението от К. Я. П., подадено до СГКК – Варна на 22.11.2023 г.

Следва само да се отбележи, че със заявлението на К. Я. П. с вх. № 05-13546/22.11.2023 г. е отпочната процедура по изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 3, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР за заличаване на премахната (съборена) сграда с [идентификатор], като в хипотезата на заличаване на нанесен в КК обект, не се издава заповед, а волеизявлението на административния орган се изразява в правно действие, представляващо индивидуален административен акт.

Оспорената заповед, обективираща волеизявлението на административния орган за спиране на административното производство, предвид неяснотата на посочените фактически основания, наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и неустановяването по делото на сочените от административния орган предпоставки за постановяването й, е незаконосъобразна и следва да се отмени, при което преписката следва да бъде изпратена на същия административен орган за произнасяне по искането за изменение на КК.

При този изход на делото и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, следва юридическото лице, към което принадлежи административният орган – ответник в настоящото производство, да възстанови на оспорващия разноски в размер на платената от него държавна такса от 10 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева.

На основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът

ОТМЕНЯ Заповед № 18-619-28.01.2025 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е спряно административното производство по заявление с вх. № 05-13546/22.11.2023 г. до приключване на висящо Досъдебно производство № 96/2022 г. по описа на Трето РУ – Варна с влязъл в сила акт.

ИЗПРАЩА административната преписка на Началника на СГКК – Варна за решаване по същество на искането по заявление от К. Я. П. с вх. № 05-6788-14.06.2023 г., допълнено със заявление с вх. № 05-13546-22.11.2023 г., с което е поискано заличаване на сграда с [идентификатор].

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне от административния орган, който срок тече от момента на постъпване на преписката при него.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Ч. И. П., с [ЕГН] за разноски по делото сумата от 1 260 лева.

Определението подлежи на обжалване, в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.